Периферна артериална болест и болката при ходене: Какво трябва да знаете

Периферната артериална болест (ПАБ) е състояние, при което артериите, доставящи кръв към крайниците – най-често краката – се стесняват или запушват. Това обикновено се дължи на атеросклероза, процес на натрупване на мастни плаки по стените на кръвоносните съдове. Когато притокът на кръв е ограничен, мускулите не получават достатъчно кислород, което води до характерни симптоми по време на движение.

Симптомът „витринна болест“

Един от най-разпознаваемите признаци на ПАБ е т.нар. интермитиращо куцане (claudicatio intermittens). Пациентите често го описват като мускулна болка, крампи, тежест или умора в прасците, бедрата или седалището, които се появяват при ходене и изчезват бързо след кратка почивка.

Името „витринна болест“ идва от факта, че хората често спират пред витрините на магазините, за да изчакат болката да отшуми, преди да продължат пътя си. С напредване на заболяването разстоянието, което човек може да измине без дискомфорт, става все по-кратко.

Какви са причините и рисковите фактори?

Атеросклерозата е системен процес, което означава, че ако имате запушвания в краката, съществува риск от подобни проблеми и в съдовете на сърцето или мозъка. Основните фактори, които допринасят за развитието на ПАБ, включват:

• Тютюнопушене: Най-значимият рисков фактор, който уврежда директно съдовата стена.
• Захарен диабет: Високата захар води до специфични промени в малките и големите кръвоносни съдове.
• Високо кръвно налягане: Постоянният натиск върху артериите ги прави по-малко еластични.
• Висок холестерол: Подпомага образуването на плаки.
• Възраст и фамилна обремененост: Рискът нараства след 50-годишна възраст.

Как се поставя диагнозата?

Диагностицирането на периферна артериална болест започва с подробен разговор и физикален преглед, при който ангиологът проверява пулсациите на крайниците. Едно от най-важните и лесни изследвания е измерването на глезено-раменния индекс (ABI) – сравняване на кръвното налягане на ръката и на глезена.

За по-детайлна оценка се използва доплерова сонография (ехографско изследване), което позволява да се види скоростта на кръвотока и степента на стеснение на съдовете в реално време. В по-сложни случаи може да се наложи компютърна томография (скенер) или ангиография.

Възможности за лечение

Целта на лечението е двойна: намаляване на симптомите (болката) и предотвратяване на усложнения като критична исхемия или сърдечно-съдови инциденти.

1. 1 Промяна в начина на живот: Спиране на тютюнопушенето и контролирано физическо натоварване. Редовното ходене, дори през болка, стимулира развитието на „колатерали“ – малки съдове, които заобикалят запушването.
2. 2 Медикаментозна терапия: Лекарства за разреждане на кръвта, контрол на холестерола и кръвното налягане.
3. 3 Минимално инвазивни процедури: Ангиопластика и поставяне на стент за разширяване на стеснения участък отвътре.
4. 4 Хирургично лечение: Поставяне на байпас, чрез който кръвта се пренасочва около запушената артерия.

Кога да се обърнете към лекар

Навременната консултация с ангиолог е от решаващо значение за запазване на здравето на крайниците. Не пренебрегвайте следните признаци:

• Болка в краката, която се появява при физическо усилие и изчезва при покой.
• Усещане за студенина в единия крак в сравнение с другия.
• Промяна в цвета на кожата (бледност или синкав оттенък).
• Рани по пръстите или стъпалата, които зарастват бавно или изобщо не зарастват.
• Болка в стъпалото или пръстите, която се появява дори когато сте в легнало положение (болка при покой).

Ранното откриване на периферната артериална болест позволява прилагането на по-щадящи методи на лечение и значително подобрява мобилността на пациента.

Информацията е с образователна цел и не замества прегледа при лекар.